Стандартът на живот расте, но бъдещето е несигурно
2019-та евентуално ще остане най-добрата за българската стопанска система в директно бъдеще. Публикуването на данните на Национален статистически институт за приходите и разноските на семействата по-рано тази седмица дават повод на анализаторите от ИПИ да се вгледат по-задълбочено в тяхната конструкция и особености.
Годините на стопански напредък и рекордна агресия на пазара след 2015 година на труда дават ясно отражение и върху размера на приходите, и върху тяхната конструкция. Номинално, сред 2010 и 2019 година междинният приход на разположение от домакинство е повишен съвсем два пъти – от 3648 лв. на 6592 лв., което надлежно се материализира директно и в сензитивно нараснала покупателна дарба. И предходната година продължава наклонността на растеж освен на номиналния, само че и на действителния приход – с други думи, повишението на приходите на семействата изпреварва растежа на показателя на потребителските цени за същия интервал. Само в границите на 2019 година годишният растеж на действителния приход е 6,3%, като този продължава да се следи наклонност към ускорение.
Към главните мотори на растежа на домакинските приходи ни насочват измененията в тяхната конструкция (графика 1). В рамките на десетилетието делът на приходите от работна заплата е повишен от 51% до 57%, което отразява сензитивния растеж на заетостта, а и повишението на самите заплати; в същото време, относителният дял на приходите от пенсии е намалял с четири процентни пункта, до 27% от общия приход.
Графика 1: Структура на прихода по източници, лв. на разположение от домакинство, 2010 – 2019 година
Източник: Национален статистически институт, лични калкулации
Същевременно, от 2015 година насам както дяловете, по този начин и номиналните стойности на прихода от другите типове компенсации и помощи остават релативно непроменени на фона на растежа на заплатите. Разбира се, този извод важи с друга тежест за обособените обществени прослойки – до момента в който в горните доходни групи главният източник на приходи са заплатите, независимата претовареност и собствеността, то в по-долните, които имат по-малък допир с пазара на труда, тежестта както на пенсиите, по този начин и на приходите от обществени прехвърляния продължава да е висока.
От позиция на разноските, за поредна година следим всички индикации за повишение на благосъстоянието на популацията. Най-показателната измежду тях е постепенният спад на разноските за храни и питиета, формирали съвсем 40% от всички разноски преди десетилетие, през днешния ден - намалели под 30%. Средствата отделяни за режийни и за поддръжка на дома също се свиват, само че с по-бавни темпове. Същевременно растеж се следи при разноските за артикули и услуги, които не са от първа нужда – свободно време, културен живот, обучение, пътувания (Графика 2). Трябва да отбележим и относителния растеж на каузи на налозите и обществените осигуровки, който е разследване, от една страна, на растеж на заетостта, а от друга – на повишението на оптималния застрахователен предел.
Графика 2: Структура на разноските на семействата през 2019 година, дялове
Източник: Национален статистически институт, лични калкулации
За растежа на благосъстоянието на българските семейства приказва и промянава на структурата на потреблението на семействата. Спрямо 2010 година, потреблението на самун и тестени произведения е намаляло с ¼, само че за сметка на това се следи сензитивно покачване в потреблението на месни и млечни артикули, както и на зеленчуци и плодове. Любопитно е и разпределението при алкохолните питиета, където бирата (+60% потребление) наподобява измества виното (-25% потребление), както и при месата, където семействата се концентрират върху потреблението на свинско и телешко месо, за сметка на агнешкото и овчето.
Въпреки като цяло позитивните заключения за благосъстоянието и стандарта на живот на българските семейства през миналата година няма по какъв начин да не приключим с упованията за директно бъдеще. Икономическият потрес от актуалната рецесия и скокът на безработицата неизбежно ще се отрази и на структурата на домакинските бюджети; през 2020 година имаме всички учредения да чакаме спад на приходите от заплати и повишение на значимостта на обществените прехвърляния.
От позиция на разноските, най-вероятно тази година ще станем очевидци на повишението на тежестта на храните и другите артикули от първа нужда в домакинските бюджети, за сметка най-много на разноските за превоз, отдих и развлечения. Тези промени зависят най-много от продължителността на ограничаващите ограничения и способността на пазара на труда да се възвърне след прекратяването им, а и двете величини към този момент са незнайни. С огромна доза сигурност обаче можем да твърдим, че през 2020 година няма да станем очевидци на следващия скок в благосъстоянието и стандарта на живот, каквито наблюдавахме през последните няколко години.
Адриан Николов, ИПИ. Текстът е оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика
Годините на стопански напредък и рекордна агресия на пазара след 2015 година на труда дават ясно отражение и върху размера на приходите, и върху тяхната конструкция. Номинално, сред 2010 и 2019 година междинният приход на разположение от домакинство е повишен съвсем два пъти – от 3648 лв. на 6592 лв., което надлежно се материализира директно и в сензитивно нараснала покупателна дарба. И предходната година продължава наклонността на растеж освен на номиналния, само че и на действителния приход – с други думи, повишението на приходите на семействата изпреварва растежа на показателя на потребителските цени за същия интервал. Само в границите на 2019 година годишният растеж на действителния приход е 6,3%, като този продължава да се следи наклонност към ускорение.
Към главните мотори на растежа на домакинските приходи ни насочват измененията в тяхната конструкция (графика 1). В рамките на десетилетието делът на приходите от работна заплата е повишен от 51% до 57%, което отразява сензитивния растеж на заетостта, а и повишението на самите заплати; в същото време, относителният дял на приходите от пенсии е намалял с четири процентни пункта, до 27% от общия приход.
Графика 1: Структура на прихода по източници, лв. на разположение от домакинство, 2010 – 2019 година
Източник: Национален статистически институт, лични калкулации
Същевременно, от 2015 година насам както дяловете, по този начин и номиналните стойности на прихода от другите типове компенсации и помощи остават релативно непроменени на фона на растежа на заплатите. Разбира се, този извод важи с друга тежест за обособените обществени прослойки – до момента в който в горните доходни групи главният източник на приходи са заплатите, независимата претовареност и собствеността, то в по-долните, които имат по-малък допир с пазара на труда, тежестта както на пенсиите, по този начин и на приходите от обществени прехвърляния продължава да е висока.
От позиция на разноските, за поредна година следим всички индикации за повишение на благосъстоянието на популацията. Най-показателната измежду тях е постепенният спад на разноските за храни и питиета, формирали съвсем 40% от всички разноски преди десетилетие, през днешния ден - намалели под 30%. Средствата отделяни за режийни и за поддръжка на дома също се свиват, само че с по-бавни темпове. Същевременно растеж се следи при разноските за артикули и услуги, които не са от първа нужда – свободно време, културен живот, обучение, пътувания (Графика 2). Трябва да отбележим и относителния растеж на каузи на налозите и обществените осигуровки, който е разследване, от една страна, на растеж на заетостта, а от друга – на повишението на оптималния застрахователен предел.
Графика 2: Структура на разноските на семействата през 2019 година, дялове
Източник: Национален статистически институт, лични калкулации
За растежа на благосъстоянието на българските семейства приказва и промянава на структурата на потреблението на семействата. Спрямо 2010 година, потреблението на самун и тестени произведения е намаляло с ¼, само че за сметка на това се следи сензитивно покачване в потреблението на месни и млечни артикули, както и на зеленчуци и плодове. Любопитно е и разпределението при алкохолните питиета, където бирата (+60% потребление) наподобява измества виното (-25% потребление), както и при месата, където семействата се концентрират върху потреблението на свинско и телешко месо, за сметка на агнешкото и овчето.
Въпреки като цяло позитивните заключения за благосъстоянието и стандарта на живот на българските семейства през миналата година няма по какъв начин да не приключим с упованията за директно бъдеще. Икономическият потрес от актуалната рецесия и скокът на безработицата неизбежно ще се отрази и на структурата на домакинските бюджети; през 2020 година имаме всички учредения да чакаме спад на приходите от заплати и повишение на значимостта на обществените прехвърляния.
От позиция на разноските, най-вероятно тази година ще станем очевидци на повишението на тежестта на храните и другите артикули от първа нужда в домакинските бюджети, за сметка най-много на разноските за превоз, отдих и развлечения. Тези промени зависят най-много от продължителността на ограничаващите ограничения и способността на пазара на труда да се възвърне след прекратяването им, а и двете величини към този момент са незнайни. С огромна доза сигурност обаче можем да твърдим, че през 2020 година няма да станем очевидци на следващия скок в благосъстоянието и стандарта на живот, каквито наблюдавахме през последните няколко години.
Адриан Николов, ИПИ. Текстът е оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ